САМОУСПОКОЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Книж. 1. Успокоявам сам себе си. – Аз зная, че ще ме убият. Е, две смърти няма, а без една не може – искаше да се самоуспокои капитанът. Д. Кисьов, Щ, 236.
2. Разш. Успокоявам се неоснователно при някакъв резултат (обикн. неуспех, провал) и се отпускам при по-нататъшната работа. Колкото повече напредвала подготовката за въстание, толкова по-взискателен ставал Бенковски. Вместо да се самоуспокоява и задоволява от успехите, той увеличил взискателността и непримиримостта си към слабостите. Н. Горненски, ГБ, 17. Досега рушихме. Отсега нататък ще трябва да градим! За да не би някой да си прави излишни илюзии и да се самоуспокоява: истинските трудности не бяха досега. П. Славински, ПЩ, 499.